ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В първите дни на новото Народно събрание стана ясно коя ще бъде опозицията, но не и как ще изглежда управляващото мнозинство. Нормалната парламентарна практика предполага по-скоро обратното – спрямо ясно управляващо мнозинство да се формира единна или дори множествена опозиция. Всъщност в момента механичната представа за мнозинство се формира на основата на противопоставяне срещу най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ и СДС. Но това „тематично“ мнозинство започна да се разслоява още в първите дни от работата на парламента.
Първите разделения се очертаха по линията на това кой да бъде разпознат като по-яростната и последователна опозиция на бившите управляващи. БСП се опита да заеме веднага тази роля, създавайки представата за неясни договорки между останалите партии, и дори подложи на съмнение новата митология на „партиите на протеста“. Най-вероятно това няма да се ограничи само до риторичния въпрос на Корнелия Нинова дали някой е виждал представители на ИТН на протестите. Изглежда, че социалистите започват да разбират, че с изключение на противопоставянето си срещу ГЕРБ те са точно толкова неприемлив партньор на новите политически сили в Народното събрание, колкото и ГЕРБ-СДС.
Предложенията и дебатите за „комисия по ревизията“ или за „мораториум върху действията на правителството в оставка“ са еднакво неефективни и спорни от правна гледна точка, но най-вероятно няма да останат единствени жестове в усилието за разграничаване и противопоставяне спрямо ГЕРБ и Бойко Борисов. Но те все така ще бъдат писта, по която новите и стари политически субекти ще търсят възможност да намерят своето място в плаващите и потъващи мнозинства, които, изглежда, че ще формира този състав на Народното събрание.
Като че ли ДПС се справя малко по-добре в тази ситуация, като почти успя да заеме ролята на част от „промяната“. Според сполучливия израз на Татяна Дончева те скочиха в движение във влака в обратната посока. Те също подчертават нетърпимостта си към ГЕРБ-СДС и изразяват готовност за подкрепа на мнозинство и правителство, формирани от „партиите на протеста“. От Движението разбират много добре, че пътят им към участие в следващо управляващо мнозинство би бил много труден, но разчитат да излязат от ролята на „дискретен съюзник“ на предишното управляващо мнозинство и постепенно да започнат да оказват влияние върху следващите управляващи. Ной-удобната тема за ДПС като че ли са промените в Изборния кодекс и по-специално – отпадането на ограниченията пред броя на изборните секции, които да могат да се разкриват в страни извън Европейския съюз. Все пак досегашните идеи за промени в изборните правила включват твърде разнородни предложения, част от които не са еднопосочни с целите на Движението.
Доминиращата реваншистка нагласа срещу ГЕРБ и Бойко Борисов ще продължи за кратко да сплотява останалите политически сили. Освен отглас от предизборната кампания тя ще се подхранва още известно време от разбирането, че всъщност в ролята си на опозиция със 75 депутатски места коалицията ГЕРБ-СДС може да окаже съпротива и дори да влияе върху законодателния процес. Острото противопоставяне, което определи атмосферата на първите парламентарни заседания, постепенно ще отстъпи пред необходимостта да се постигне подкрепа около кабинет, който най-вероятно ще има програмен характер и няма да може да разчита на монолитно парламентарно мнозинство. Едва след това ще стане ясно дали ГЕРБ-СДС ще останат в ролята на единствена опозиция, или в тази роля ще се озоват и други политически субекти или групи от бъдещи „независими“ народни представители.
В процеса на връчване на проучвателен мандат за съставяне на правителство Румен Радев ясно изрази желанието си този процес да се развива бързо, въпреки че заяви точно обратното. Всъщност в 45-ото ОНС ясно се очертават две групи от интереси, които далеч не съответстват на представата за мнозинство и малцинство. Първата от тях предпочита да бъде съставено правителство със сравнително кратък хоризонт на действие, което да поеме отговорностите на държавното управление. Втората група тласка процеса към блокиране на възможността за избор на правителство и предсрочни избори.
Общественият интерес е по-скоро на страната на първия сценарий. Няма основания за съмнение, че при бързи предсрочни избори ще регистрираме по-ниска избирателна активност и едновременно с това – по-голям брой политически партии и коалиции, които биха намерили място в следващо, 46-о ОНС. Представа, че едно служебно правителство, което ще действа три месеца, при отсъствието на парламент, ще извърши „ревизия на управлението“ и ще промени коренно политическия пейзаж, всъщност е фалшива. Както и очакването, че ГЕРБ се плаши от подобно развитие. Възможността за предизвикването на бързи предсрочни избори би могла да бъде полезна само за някои партии, които обаче разчитат на това да променят изборните правила в своя полза.
Преди всичко, ако има обща линия, по която ИТН и Румен Радев, изглежда, че са постигнали съгласие, то тя е именно за сценарий, при който парламентът приема спешни промени в Изборния кодекс, след което се разпуска, за да открие път за създаването на ново мнозинство. Изглежда, че точно такива очаквания се крият зад високомерното и пренебрежително отношение на представителите на ИТН в дните след парламентарните избори. Председателят на тяхната парламентарна група Тошко Йорданов продължава да отговаря с думите или да препраща към редките съобщения на своя председател. Зад тази тактика най-вероятно се крие простата истина, че всъщност по-голямата част от новоизбраните депутати наистина не знаят какво е решило или се кани да реши тяхното ръководство.
Неочаквано за мнозина „Демократична България“ заяви, че не очаква и няма да търси възможност за реализиране на трети проучвателен мандат, ако ИТН не успее или не пожелае да реализира своята възможност. С това шансовете за съществуването на 45-ото ОНС съществено намаляха. Ако в началото изглеждаше, че мандатът на ГЕРБ-СДС няма да може да се реализира, но съществуват още две възможности, то сега очакванията се съсредоточиха върху ИТН, които заявиха, че докато не бъде премахнат ГЕРБ, няма да възникне подходяща среда за реформата, заради която решиха да се включат в политиката. Никой не се и опитва да обясни как може да се случи това, но демонстративният отказ от диалог и носене на отговорност пред избирателите буди все по-основателни съмнения за предварително постигнато споразумение.
Надделяването на единия или на другия център – на това да се търси съставяне на правителство или да се върви към контролирани предсрочни избори след промяна в Изборния кодекс, ще бъде израз на моментното състояние на дълбокото корпоративно противопоставяне, което определя динамиката на политическите процеси у нас през последните години. От това коя група от интереси ще надделее ще зависят позициите, с които всеки от участниците в това многопосочно противопоставяне ще навлезе в следващия етап на конфликта. От това ще зависи и дали риториката на реваншизма спрямо ГЕРБ ще продължи да доминира атмосферата на Народното събрание, или, макар и постепенно, ще се открие път към някаква форма на нормализация, при която дневният ред на България ще успее да измести реваншизма.
Ясно е само това, че реваншизмът не е основата на онова съединение, което ще донесе сила не на отделна корпоративна политическа стратегия, а на държавата и обществото като цяло.
